Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
- Приятелю, защо си толкова тъжен?
- Изгоря ми къщата, на колата падна дърво, жената ме напусна, имам ипотека да плащам още 20 години....
- Аааа..., а защо си тъжен?