Сряда, 28 октомври 2026 | Смолян Облачно 8°
Тя: - Искам те. Бързо идвай вкъщи. Баща ми си счупи крака и отиде в болницата да го гипсират. Ще се върне не по-рано от три часа. Той: - Извинявай, не мога! Много ме боли мястото, в което баща ти си счупи крака.
Разни 3,132 прегледа
Следващ →

Още вицове

Снощи в дискотеката бутнах една , оная ми се извъртя и вика : "Къв ти е проблемът" ... И аз като започнах да и изброявам , 2 часа плакахме По време на комунизма двама братя арменци живеели в България. Единият не издържал на режима и казал на другия: - Киркор, аз ще бягам - ще се връщам в Армения. Ти няма ли да дойдеш? - То хубаво да дойда, Гарабед, ама дали там ще е по-добре от тук? Виж какво ще направим. Ти отиди и след месец ми прати снимка. Снимай се пред паметника на Атраник Войвода (арменски национален герой). Ако си прав пред паметника - значи всичко е наред, арменците сме прави, горди, доволни, там е добре и аз ще дойда. Ако си седнал на пейката пред паметника - демек си клекнал, значи и арменския народ е приклекнал, склонил глава и е лошо там. - Добре, Киркор. Отишъл Гарабед обратно в Армения. След месец Киркор получава снимка по пощата и се опулва: паметника на Атраник Войвода, до паметника пейка, а пред паметника и пейката Гарабед се излегнал на земята... - Мамо, мамо! Ама на мен не ми се ходи в Австралия! - Млъкни и плувай!!! - Какво? Нима не вярвате, че стават чудеса? - закачливо попита доктора. - Разбира се, че вярваме! - в хор се развикаха пациентите на психиатрията. Съдията към ответника: - Разкажете още веднъж какво се случи! - Прибирам се след командировка - заразказвал ответника, и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена, а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака... Съдията към ищеца: - А вие какво бихте разказали? - Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака... Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка): - А вие какво бихте добавили? - Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...