Червената шапчица, по Реймънд Чандлър
Тази вечер духаше пустинен вятър - от онези сухи и горещи ветрове, които се изнизват от планинските проходи, къдрят косите, опват нервите и сърбят по кожата. В такива вечери запиванията завършват с бой.
Хрисими по природа женици опипват с пръст острието на месарския нож и съзерцават вратовете на съпрузите си. В такива вечери остромуцунест силует може да се появи зад стъклото на кантората ви.
Петима канибали започват работа в много голяма канадска фирма. Първия работен ден ги вика генералният директор и им казва:
- Сега сте част от отбора. Заплатата тук е висока, 5000 долара, вие може да обядвате в служебния стол - така и нашите сътрудници няма да се тревожат...
Канибалите обещават никого да не пипат. След месец генералният директор отново отива при тях и им казва:
- Вие изпълнявате отлично работата си, аз съм много доволен от вас, но вчера изчезна чистачката и целият офис е мръсен. Случайно да знаете какво е станало?
Канибалите се кълнат, че нищо не знаят за това. След като директорът си отива, главният от канибалите пита другите:
- Е, и кой я изяде?
Мън-мън - и единият си признава:
- Ами аз...
- Идиот! Ние цял месец ядохме специалисти по пазара и рекламата, регионални мениджъри, бренд-мениджъри и никой нищо не забеляза! За чий тогава ти изяде баш чистачката?!