Сряда, 7 октомври 2026 | Смолян Разкъсана облачност 6°
Двама физици вечеряли в ресторант и разпалено обсъждали нещо по работа. Покрай тях минала млада жена с много ефектна фигура. Двамата физици дълго я гледали, след което единият възкликнал: - Позволете ми да отбележа, колега, колко интересно групирани атоми...
Семейни 4,024 прегледа
Следващ →

Още вицове

Тя: - Искам те. Бързо идвай вкъщи. Баща ми си счупи крака и отиде в болницата да го гипсират. Ще се върне не по-рано от три часа. Той: - Извинявай, не мога! Много ме боли мястото, в което баща ти си счупи крака. Мъж е поканен на офицерски бал. Обикаля той между гостите с чаша бяло вино в ръка и си търси дама. Насреща му - възрастен генерал. Заприказвали се, харесали се, започнали дружески да се потупват и да смигат на жените. По едно време мъжът попитал: - Слушай друже, а според тебе онази русата, която седи там в дъното на залата, може ли да духа? Генералът с напета и бавна походка се отправил в тази посока, спрял пред дамата, разгледал внимателно лицето й, върнал се и казал: - Може! Мъжът отвел веднага мадамата в друго помещение, където били насаме и след като се върнал казал: - Духа и още как, направо щеше да ме отнесе. Ами тази, с червената рокля пред нас, тя може ли? Генералът отишъл при дамата, дълго и внимателно разглеждал лицето й, върнал се и казал: - И тази може да духа! Мъжът отново се убедил в съседната стая, че генерала е прав. Накрая попитал: - Всъщност, би ли ми казал как така безпогрешно определяш дали една жена го може? - Вглеждам се в лицето й. Има ли уста - значи духа! В час по психология учителят задава въпрос на учениците: - Някой от вас мислил ли е как иска да умре? Иванчо вдига ръка и учителят го вдига: - Аз искам да умра спейки, като дядо ми- казал Иванчо. - А как не искаш да умреш?- опитал пак учителят, доволен от отговора на Иванчо. - Като хората, които са се возили в автобуса му тогава...- отвърнал Иванчо. Която работа се оставя за утре, нея дяволи я довършват. Червената шапчица, Ги дьо Мопасан Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.