Вторник, 10 ноември 2026 | Смолян Разкъсана облачност 5°
Родителите ми се смееха, когато им казвах, че под леглото ми живее чудовище. В резултат на това просякът Харалампи нощуваше там седем години.
Бисери 4,174 прегледа
Следващ →

Още вицове

Двама мъже седели в дъблински бар, когато единият се обърнал към другия и казал: - Виждаш ли оня приятел, ей там? Не ти ли прилича на мен? Мъжът отишъл при своя двойник и заявил: - Извинявай, обаче не мога да не забележа, че си приличаме като две капки вода. - Прав си, наистина си приличаме. - Откъде си? - От Дъблин. - И аз. - На коя улица живееш? - На Килфойл Роуд. - На Килфойл Роуд ли? И аз живея там. На кой номер? - Седемдесет и шест. - На седемдесет и шест? Не вярвам на ушите си. Как се казват родителите ти? - Джо и Кити. - Джо и Кити. Невероятно. Моите също. В този момент барманите се сменили. - Нещо да се е случвало? попитал новият барман. - Нищо отвърнал старият. А, освен че близнаците Мърфи пак са пияни. "Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия? Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки. Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм. Амин!" - ...Добре тогава... Щом нищо не разбираш, ще ти обясня нагледно! Гледай ми пръстите! Този, средния, нали го виждаш... Едно семейство негри решили да станат бели и бащата купил едно езеро с бяла боя. Влезнал бащата и станал бял. Влезнала майката и станала бяла. Влезнало детето и почнало да вика за помощ. Бащата се развикал: - Умри бе, негър! На Марко Тотев само веднъж му провървяло. На погребението му валял проливен дъжд и само той бил на сухо.