Сряда, 28 октомври 2026 | Смолян Облачно 8°
Един рибар хванал малка рибка на Дунава и се канел да я пусне обратно, но за голямо негово очудване, тя му проговорила с човешки глас: — Нееее! Не пак в Дунава! Аз съм златната рибка. Добри ми рибарю, ще ти изпълня 3 желания, ако не ме върнеш в това нефтено блато.
Разни 2,682 прегледа
Следващ →

Още вицове

Гладен вълк броди из полето. По едно време вижда кон. - Ще те изям! - Не може - отговаря конят. - Защо пък да не може? - пита вълкът. - Защото съм кооперативен! - Че на мен какво ми пука? - Ами, ако изядеш кон на частник, той е сам. Ще те потърси малко да те убие и ще му писне. А в ТКЗС-то има 300 кооператори. Веднага ще те намерят! - Имаш право - казва му вълкът.- А как ще докажеш, че си кооперативен? - Ами на копитото имам печат, можеш да го видиш! Минал вълкът отзад, навел се, за да види, а конят му теглил такъв къч, че се свестил чак след два часа. Конят, естествено, го няма, а главата му ще се пръсне. "И за чий се заврях да гледам - мисли си вълкът - като и без това съм неграмотен?" Иванчо го било много страх да спи сам и затова една вечер легнал при мама си и при тати си. По едно време те не издържали и започнали да се ...бащата попитал Иванчо: - Сине, какво искаш - братче или сестриче? - Слонче, тате, слонче. - Абе Иванчо, братче или сестриче. - Ооо татко - казал Иванчо - ако не си сигурен в себе си, дай аз да пробвам. Иванчо и Марийка питат баба си: - Бабо, а откъде идват децата? - Щъркелът го носи. Иванчо казвана Марийка: - Марийке, хайде да й обясним всичко, че така ще си замине необразована. - Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? - Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта. Иванчо отива в пустинята… Изведнъж вътрешният му глас казва: — Иванее, копай, тук има злато!!! Копал, копал Иванчо… няма злато… След малко вътрешният глас отново казва: — Копай, тук има злато!!! Пак нищо нямаа… ?! Така няколко пъти и нищо… Накрая вътрешният глас отново казва на Иванчо: — Копай, тук има злато!!! Иванчо копал копал и накрая намерил много злато… В тозии момент вътрешният му глас очудващо отврърнал: — А… ?!