Четвъртък, 8 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 16°
Кафе в Париж, на масата седи жена, приближава се мъж: — Мадам бърза ли? — Мадам не бърза… — Мадам ще пийне ли чашка кафе? — Мадам ще пийне кафе… Пият кафе. — Мадам семейна ли е? — Мадам е семейна… — Мадам може ли да звънне на мъжа си и да съобщи, че е изнасилена от непознат мъж? — Мадам може да звънне и да съобщи, че е изнасилена от непознат мъж 16 пъти! — Шестнадесет пъти! — Мосю бърза ли?
Разни 2,357 прегледа
Следващ →

Още вицове

В резултат на усложнената обстановка в Ирак пратили министър Свинаров е базата ни в Дивания. През цялото време от кацането си министърът стоял без да си показва носа навън и припирал да си ходи. Пратили му психолога на батальона, който го попитал: - Г-н министър, защо не се показвате навън и искате да си отпътувате? Страх Ви е от терористи ли? - Не, ни най-малко. - Тогава от случайни изстрели на съюзниците? - И от това не. - А какво тогава? - Получих анонимен мейл, че докато съм тук жена ми е попаднала в приятелски огън и бързам да се прибера, за да дам пресконференция по случая. Адвокат на свиждане със свой клиент: - Проучих делото Ви, просто не знам?! Убили сте безспорно четири човека!!! Какви смекчаващи вината обстоятелства да посоча? - Ами...можех да убия петима, а не убих!!!! Адам и Ева се разхождат из райската градина, към тях се спуска Бог и им казва: - Деца мои, имам за вас 2 подаръка, но вие ще решите как да ги разпределите... първия е пикане прав.. Адам се развикал до небесата, удрял си глават в близкото дърво, скачал и крещял, че той иска да пикае прав. Ева му отстъпила... Адам започнал да бяга из градината, радвал се, скачал, крещял, пикал на всичко подред. На дърветата, на цветята, на всяко насекомо поотделно и просто на земята! Ева застанала до Бог и двамата мълчаливо наблюдавали това безумие. Накрая Ева не издържала и попитала: - Господи мой, а какъв е втория подарък?? Бог промълвил: - Мозък, Ева.. Мозък! Но ще се наложи и него да го дам на Адам, иначе ще опикае всичко! Бележка на митницата: \"Рушвети до $200 ще се считат за устна благодарност \". - Яж, сине, хляб! — Ама аз не обичам хляб. — Яж, и ще станеш голям и силен. — А защо? — За да може да си заработиш хляба. — Но аз не обичам хляб.