Фрази, за които преди двадесетина година можеше съвсем лесно да те вкарат в психиатрията:
- Ще съм на планина, но ти ми звънни...
- Измръзна ми ръката да говоря с теб..
- Случайно изтрих "Под игото"
- Уф, не мога да си влезна в пощата..
- Пратих ти писмо преди пет минути, получи ли го?
- Свали ми снимката на телефона...
- Забравих си телефона вкъщи..
- Утре ще си купя още памет..
- Хайде да му купим домашно кино...
- Сметни го на телефона си..
- Дай ми твоето зарядно, че моето се развали...
Студенти се явяват на изпит от типа „тест“ – където трябва да се избира някой от готовите вече отговори.
Изпитът започва, всички студенти започват трескаво да мислят, само един започва да си подхвърля монета във въздуха. Всеки път я хваща, поглежда дали се е паднало ези или тура, и задрасква един от отговорите.
Професорът си мисли: „тоя ще свърши изпита първи, сигурно ще си излезе след десет минути“.
Оня обаче продължава да подхвърля монетата. Изпитът е към края си, другите вече излизат, а студентът пак хвърля и си ги гледа листа.
— Какво правите още, колега? – пита професорът.
— Ами проверявам си отговорите за последен път.