Жена е на зъболекарския стол, вече е с лигнин в устата, готова за процедурата с машинката, когато звъни мобилния й телефон. Дава знаци на зъболекаря, че ще се обади по-късно, а той вдига телефона:
- Сега и е заета устата, щом свърша ще се изплюе и ще звънне. - и затваря.
Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го:
— Вълчо, що си такъв, бе?
А той:
— Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна – бой, бой и виж сега на какво приличам.
-Така е Вълчо – казала баба Меца – като бъркаш Червена шапчица с червена барета…