Сряда, 28 октомври 2026 | Смолян Облачно 8°
Умът избягва това, което не може да си обясни. Това, което не може да се обясни, не трябва да се възприема чрез ума!
Бисери 4,310 прегледа
Следващ →

Още вицове

Умрях от страх, ти казвам! Аз изобщо нямаше да се кача в това такси, ама нямаше други. Само като видях шофьора и ми настръхна новата прическа за 25 лева. Страшен, ти казвам! А бе... Изглеждаше като човек, дето изсмуква меда директно от пчелите! Докато ме возеше, не гъкна. Половин час до вилата - пълно мълчание и Цеца Величкович до дупка! Едвам издържах. Стигаме на вилата, поглеждам... И какво да видя! Забравила съм си портфейла. Едвам си отворих устата да му кажа. А той нищо не казва. Само слезе от колата и отвори багажника. Извади едно старо одеало, постла го на тревата до колата, стои и ме гледа с един такъв рошав поглед. Изтръпнах! Ама какво правите? - викам - недейте така, моля ви се! Три деца имам. А той ме гледа още по-рошаво и ми вика: - Ти имаш три деца, ама аз имам 30 заека. Късай трева и хвърляй в одеалото! "Който нож вади - от винкел умира" (пернишка поговорка) По истински случай. Разговор между китайски и български търговец. Китаецът: - Защо купувате толкова малка бройка? - Защото сме 7 милиона, пазарът е малък. - Опитай и в друг град. Малък морски хотел. На сутринта новопристигнал клиент слиза, за да закуси. - Как спахте? - пита го администраторът. - Спах на стола - раздразнено отговаря гостът. - Да не би да страдате от безсъние? - Не. Безсъние имат вашите хлебарки, които цяла нощ бягаха по стената. - За съжаление цените в нашия хотел са толкова ниски, че не можем да си позволим да ви предложим корида - отговаря администраторът. Между съпрузи: - Скъпи, ти трябва да се гордееш с мен! Аз съм интелектуалка. Рисувам, пея, пиша стихове, свиря на китара... - Ти би трябвало да благодариш на бога, че аз мога да готвя...