Преди Коледа. Тъмна студена нощ. Военно поделение. Пред някакви складове стои часови. Изведнъж се чуват два изстрела. Дежурният тича към поста и запъхтян пита:
- Кво става?
Часовият:
- Господин майор, тука някакъв дядка с червени дрехи, с голяма брада и чувал беше тръгнал да краде....и аз ....такова...
Командирът поглежда към трупа, после към часовия, отново към трупа, отново към часовия и накрая казва:
- Ето заради такива дебили, като тебе Иванов, вече втора Коледа посрещаме без Дядо Мраз...
"Ние сме трима братя - царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени. Даде ни по един лък и една стрела и ни каза да стреляме. Който където улучи, там ще му е годеницата. Аз улучих в едно блато и тръгнах да си търся стрелата. Нагазих в блатото - наоколо кал, воня, мръсотия! Изведнъж гледам - една жаба държи в устата си стрелата ми. Викам й: "Дай стрелата, гадино!" А тя ми вика: "Целуни ме и тогава!" Какво да правя - целунах я.
И тя се превърна в чудно красиво дванадесет годишно момиче. Честна дума, господин следовател! Така си беше!"