Младеж изпраща девойка от село на влака. На перона - тя е в купето провесена през прозореца - младежът й поднася букет от червени и бели рози. Девойката се протяга, поема го, вдиша от него дълбоко и възкликва:
- Много хубави червени рози!!!
А младежът отдолу:
- ИБЕЛИТИ СА ОТ МЕНЕ!!!
Да, ама тя го разбрала погрешно и:
- Много ми са плющи, ама влака ша тръгва...
Тъща към зет:
- Този човек вчера спаси живота ми при басейна. Ела да те запозная с него.
Зетят:
- Няма нужда, вече се запознахме. Снощи дойде при мен да се извини.