Вторник, 17 ноември 2026 | Смолян Облачно 5°
срещнали се три прилепа във една пещера, започнали да си говорят кой може да стигне най далече и да се върне със повече кръв по него, тръгнал първия летял летял,минали се два дена върнал се крилата му целите във кръв, другите го попитали до къде стигна и какво уби той отговорил: виждате ли онази скала ей там, видяхме я казали останалите, летях до там видях един плъх и го убих, тръгнал втория прилеп да лети, минали се 4 дена върнал се крилата във кръв и цялото лице, попитали го разбира се до къде е стигнал и какво е убил, той им отговорил, виждате ли онази планина ей там, отидох до там, видях един заек и го убих, тръгнал третия прилеп, минали 4-5 дена не се прибрал минала седмица и той се прибрал във пещерата целия облян във кръв навсякъде по него, попитали го до каде е стигнал и той им посочил, виждате ли онова дърво, да виждаме го е аз него видях ;д ;д ;д
Животни 4,546 прегледа
Следващ →

Още вицове

Интернет потребителите обичат котките, защото кучето трябва да се извежда два пъти на ден поне, а това е един час без компютър. - Котенце, къде си? - Тук съм, скъпи. - Скрий се, ма! Търся котката. Фокусник работил на един кораб. Понеже пътниците се сменяли постоянно, фокусникът показвал винаги едни и същи фокуси. За негово нещастие папагалът на капитана, гледайки го достатъчно пъти, научил всичките му номера и започнал да разваля представленията му с викове от рода на: "Не, не! Това не е същата шапка! Истинската е под масата..." или "Погледни в джоба на гърба му... там е!" и т.н. издавайки тайната на всичките му фокуси. Фокусникът бил бесен, но нямало какво да направи - папагалът е на капитана. Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е кораба?" Учителката съветва учениците да бъдат внимателни към старите хора. - Аз преведох една стара жена през улицата! - хвали се на другия ден Пол. - Чудесно! - казва учителката. - А ти, Пиер? - Помагах на Пол. - Браво! А ти, Жан? - Аз помагах на Пол и Пиер. - Защо беше необходимо да им помагаш? - Ами, онази бабишкера изобщо не искаше да пресича. Аз я бутах отзад, а те я дърпаха за ръцете. Не е истина, че към хубавото бързо се привиква. Към хубавото се привиква моментално.