Вторник, 17 ноември 2026 | Смолян Облачно 5°
Отива един човек на доктор и започва да обяснява: - Докторе, преди 1 месец е прибирам вкъщи и заварвам жената с някакъв мъж, грабвам пушката да го трепя, а онзи ми казва "зарежи тая работа, тя жена ти е такава, ще ме утрепаш и в затвора ще влезеш, а жена ти ще си продължи така... ела да пием по кафе" и пихме кафе. След 1 седмица пак същия, взимам пушката и към жена ми, а той пак "Зарежи тая работа, то аз съм си боклук, ще утрепаш жена ти, в затвора ще влезнеш, а аз ще продължа, дай да пийнем по кафе и така" и пак пихме кафе. След още една седмица... пак същия, ее писна ми, лапам дулото на пушката, а онзи пак "зарежи тая работа, ние сме си такива, ще умреш, а ние ще си се кефим, ела да пийнем по кафе" и пак пихме. А докторът в този момент попитал: - Е добре де, за какво става въпрос? - Ами докторе, въпроса ми е... от толкова много кафе, няма ли да ми стане нещо?
Семейни 4,502 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Бабо, знаеш ли, че барабанът, който ми подари, беше най-хубавият ми коледен подарък? - Наистина ли? - радва се бабата. - Да, защото мама ми дава всеки ден по два лева, за да не свиря на него! Веднъж Американеца,французина и Бай Ганьо се озовали при един дух. -Ако някой от вас ми покаже спорт не мога да позная ще го пусна да си върви,но ако го позная ще остане тук за винаги. Първи започнал американеца.Тичал,скачал и падал. -Волейбол-казал духът и познал. Втори бил французина.Въртял краката си наляво-надясно и се радвал. -Футбол-казал духът и отново познал. Последен бил Бай Ганьо.Той въртял ръцете си в кръг и показвал среден пръст.Отново въртял ръцете си в кръг и отново показвал среден пръст...... -Добре ще те пусна да си вървиш само ми кажи какъв е този спорт??? Бай Ганьо отговорил: -СПОРТ ТОТО-2. Едно момченце си стои с баба си на плажа и я пита: - Бабо, мога ли да си поиграя с циците ти? - Добре, но не се отдалечавай много! Иванчо: - На училище ходя само заради госпожа Иванова. Има много интересна анатомия! Концерт, нова фолк певица. Излиза, пеее си песните, покланя се и иска да се прибира зад кулисите, но залата крещи: - Още! Още! Какво да прави, пее още една песен. Пак залата иска още, пак пее песен. Накрая казва: - Господа, колко още. Не мога повече, уморих се. Глас от залата: - Докато се научиш!