Сряда, 28 октомври 2026 | Смолян Облачно 8°
2020 година, детска градина. Момченце пита момиченце: - А твоите родители в кой чат са се запознали?
Черен хумор 3,041 прегледа
Следващ →

Още вицове

Наташа Ростова танцува на бала с Пиер Безухов. - Графе, на маншета Ви има петънце - прави му забележка Наташа. Графът, неиздържал позора, отива в другата стая и се обесва. А Наташа вече танцува с княз Андрей Болконски. - Княже, на ревера Ви има петъце - забелязва тя. Андрей отива в другата стая и неиздържал позора се застрелва. И ето вече е ред на поручик Ржевски. - Поручик, ботушите ви са кални... - Не се безпокойте, мадам, това не е кал, а говно. Ей сега ще засъхне и само ще си падне... Лети самолет. Изведнъж се чува някакъв неприятен звук. Излиза стюардесата и съобщава: - Моля, не се безпокойте, отказа ни единия двигател, но няма нищо страшно, ще долетим на другите два, но ще закъснеем един час. Минава половин час, отново неприятен звук. Стюардесата: - Не се безпокойте, отказа втория двигател, ще долетим и на един, но ще закъснеем три часа. След още малко време - пак онзи звук. Стюардесата: - Е, отказа ни и последния двигател... Недоволен глас от задните редове: - И сега какво, цялата нощ ли ще летим!? Надпис на въздушната възглавница: "Сега Вашата кола струва доста по-евтино!" Един 90 годишен дядо отива на лекар и се вайка: - Докторееее, сутрин като се събудя - ей такъв съм го надървил. Оправям бързо бабата и после тя докът се изкъпе и сложи закуската си набивам една тъпанарка. След закуска минавам през парка на път за работа и редовно оправям 2-3 млади булки в храсталака. В къщичката на пазача почти не се задържам - я Пена счетоводителката, я някоя работничка я случайна минувачка питаща за адрес някой. Вечер бабата кат не мои да носи повече - пак тъпанарка! И така всеки ден, доктореее, всеки! -Лелее, дядо! И откога е така ? - Епа от утре ако може. Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.