Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче.
- Защо плачеш?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Гледай го ти! - казал лъвът и продължил. Среща вълка - и той плаче.
- Какво ти се е случило?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Виж го ти хитрецът!
Продължил нататък и среща мечката - също плаче.
- Какво е станало, защо плачеш Мецо?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- И тебе ли? Ще я видим ние тая работа!
Продължил нататък лъвът и гледа - заекът стои до една дупка и мисли.
- Абе Зайо, ти цялата гора си наебал - бива ли такива работи?
- Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, защото са ми къси лапите...
- Къде, къде - казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи...
- Ах ти хитър заек!
Лъвът се разхожда в гората. Среща жирафа:
- Ей, дълговратият! Кой е най-готин в гората?
- Разбира се, че ти, господарю!
Лъвът продължава напред. Среща зебрата:
- Ей, раираната! Кой е най-красивият в гората?
- Разбира се, че ти, господарю!
Лъвът продължава гордо напред. Среща слона:
- Ей, клепоухи! Кой е най-умният в гората?
Слонът невъзмутимо хваща лъва с хобота си и го мята в блатото.
Лъвът изпълзява, изтръсква се от тинята и казва:
- Е, защо така нервничиш? Можеше просто да кажеш "Не знам!"