В дискотеката младеж се доближава до девойка: — Извинете, танцувате ли? — Да. — Слава Богу, защото си помислих, че ви е хванал ток.

Жена дава на мъжа си пари да купи нова ютия. Той обаче отива в кръчмата и ги пропива. Събужда се в кръчмата чак на сутринта и се сеща за ютията. Отива в магазин за техника и моли продавачката: — Моля ви се дайте ми една ютия. Пропих парите, а жена ми ще ме убие. — Добре. – съгласила се продавачката – Ето какво ще направим. Ще сложа ютията на масата, а ти ще удариш с оная си работа по масата. Ако ютията подскочи е твоя, но ако не стане ще ти отрежа патката. Оня замахнал с оная си работа ударил по масата и ютията подскочила. Доволен се пребира вкъщи и показва ютията на жена си. Тя е малко учудена, но не задава въпроси. Лягат си двамата, но на сутринта жената се събужда от някакво думкане в кухнята. Отива там и гледа мЪжа си. Пита го: — Кво правиш бе? — Нищо бе. Тренирам за хладилник.

- Този дядо Коледа всичко обърка, – казва донаборник. — Какъв е проблема? – пита го приятел. — Преди петнадесет години преди Нова година го помолих да ми подари военна униформа. И чак сега я получавам.

Семейна двойка заминава на риболовна ваканция. Мъжът обожава риболова, а жената предпочита да си чете, изобщо не е спортен тип. Една сутрин, след няколко часов риболов, той решава да поплува. Жената поема управлението на кораба, но незнаейки много как се управлява, решава да пусне котва на едно тихо местенце. След малко обаче при нея пристига човек от охраната и я пита: — Мога ли да знам какво правите тук? — Ами, чета книга, не виждате ли? — Вие сте в забранена за риболов зона… — Е, да но аз не ловя риба… — Да, обаче имате оборудване, така че ще ви глобя… — Хмм, ами добре, но ако вие направите това, то аз ще ви обвиня в изнасилване.. — Но, аз дори не съм ви докоснал… — Вярно е, но имате оборудване…

- От какво се страхуват и жабите, и момичетата? — От щъркели.

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: -Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…

Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло. Бащата: — Сине донеси от колата тесто – ще ловим на него. Синът: — Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох. — Е нищо, донеси хляба! — Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия. — Значи да знаеш – никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!

Една дама, млада шофьорка, спира колата на сфетофара. Светва зеленото, но колата й загасва и когато отново запалва цветът отново е червен. Това така я претeснило, че когато отново е зелено тя пак не може да запали колата и отзад започнали да бибипкат. Когато за трети път тя чака зелено, дежурният полицай идва при нея и с усмивка казва: — Това са единствените цветове, които предлагаме днес госпожо.

Библията ни учи да обичаме ближния, а Кама – Сутра ни учи как точно да го обичаме.

Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: — Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. — Тате, ама то бил много хубав този свят. — Ами хубав е. — Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? — Ех, какво да правим, сине, родина…

Една жена влиза в магазин и вижда един папагал. Дръпнала го за дясното му краче и папагала проговорил на френски език. Дошъл шефа и тя го попитала: — Какво ще стане ако му дръпна и двете крачета? Шефа и отговарил: — Ще се разчекне!

Разпитват млад човек: — Кажете, откъде купихте толкова качествена диплома за висше образование? — Намерих я на улицата! — Твърдите, че сте намерили на улицата диплома на ваше име? — Абсолютно! — И как ще обясните такова съвпадение? — Не е съвпадение . Просто си купих паспорт на това име по-късно.

- Какво е смелост? — Да тичаш по релсите срещу влака и да крещиш „Пази се, ще те блъсна!“.

Жена пита мъжа си: — Дълго ли ще си за риба? — Ами не, той Пешо е взел само две шишета.

- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х@й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „ А на х@я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката за по география за чий х@й е дошла? — И аз попитах същото!

Върви един човек по пътя и непрекъснато си повтаря „Ай стига бе“. Насреща му върви друг човек. Гледа, слуша и накрая решил да попита защо онзи си повтаря непрекъснато „Ай стига бе“. — Остави! – отговорил първият. Дъщеря ми се омъжи за негър. — Не е толкова голяма беда. – казал вторият. – Любов. Случва се. — Да ама първото дете се роди черно. — Е, какво да се прави, по-силна черната кръв – ражда се черно дете. — Да, ама второто дете се роди бяло. — Еее… случва се и така, сега пък бялата кръв е била по-силна и се е родило бяло дете. — Да ама третото излезна черно-бяло,черно-бяло, на раета. — Ай стига бе…

Един слон и една мишка решили да се поразходят заедно в джунглата. Вървяли, вървяли, отплеснали се в разговори и не обръщали внимание къде всъщност отиват, когато изведнъж слонът паднал в дупка. — О, боже ! Какво ще правим сега. Не мога да се изкача обратно сам. — Не се тревожи. Ще изтичам обратно в града, ще докарам Поршето ми и ще те измъкна от там. Изтичала мишктата до града, докарала Поршето, вързала една верига за бронята и хвърлила другия край на слона. Слонът се изкачил по веригата. — Благодаря ти, благодаря ти, приятелю ! — Удоволствието е мое. Хайде да продължим да се разхождаме. Слонът се съгласил, но когато се обърнал към мишката, хоботът му блъснал мишката в дупката. — О, боже! – пропищял слонът – Какво ще правим сега, аз съм твърде голям, за да се побера в Поршето. — Не се тревожи. Хвърли ми пениса ти и ще се изкача по него. Слонът метнал пениса си в дупката, мишката се изкатерила и те продължили разходката си. Каква е поуката от тази история? „Ако имаш достатъчно голям пенис, не ти трябва Порше“

Българин отива в Италия. Тръгва на пазар, но му се дохожда до тоалетна по голяма нужда, а вече е там. Минава покрай три тоалетни и чука на първата. Отговорът е:  – Уно моменту! Чука на втората:  – Уно моменту! Чука и на третата, от вътре се чува:  – Уно моменту! Чака, чака българина 10 мин. , но никой не излиза. След малко казва: — Уно моменту, уно моменту, я ке серем на цименту!

Жена се прибира късно вечерта през парка. Гледа зад нея върви мъж. Ускорява крачките, той също. Започва да тича, и той започва. Хвърля си чантата, поглежда – той продължава да тича. Захвърля си палтото, но той я настига и й се нахвърля. — Господине, нямам никакви пари! Нямам пари! — А аз безплатно! Безплатно!

Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която имам (пазя я за специални случаи). Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата ми огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото осъзнах, че днес в офиса ще съм номер 1. Излязох от нас, вървях и виждах, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми. Но той успя да развали хубавото ми настроение само с едно изречение: — Какво си облякъл бе, Трифоне???