Петък, 9 октомври 2026 | Смолян Облачно 19°

Любими Герои

Мутра си купува пиано за вилата. Решил да покани колегите и да им покаже, как свири на новото пиано. Събрали се всички, седнал той на столчето и започнал с показалеца на дясната ръка да чука по един от клавишите. След половин час завършва свиренето, обръща се гордо към другите и казва: - Е, как беше? - Ама ти, защо само на единият клавиш дрънкаш? Аз по телевизията съм гледал, там с пръстите всичките клавиши натискат... - обажда се един от групата. - Натискат щото търсят правилния клавиш, а аз го знам...
Оценка 0 от 0 гласа
Собственик на фирма повикал в кабинета си млад работник, назначен преди месец. - Как е? - попитал го - Свикна ли вече? - Свикнах, господине. - А работата ти върви ли? - За мене работата е истинско удоволствие, господине. - М-да - почесал се по тила собственикът. - Ето какво, млади човече, от утре ти намалявам заплатата. - Но защо, господине? - учудил се работникът. - Защо ли? Аз съм те извикал тук да работиш, а не да си правиш удоволствието.
Оценка 3.6 от 37 гласа
Лудите решили да бягат, излязъл пред всички тартора с думите: - Братя, вече ни писна, имам план за бягство, слушайте ме внимателно, няма да повтарям. Утре точно в 14 часа, се събираме в тази стая, изнизваме се един по един в колона, през задния вход, прекосяваме, 5 метра от задния двор и прескачаме оградата, това е. Сега за да не оплескаме нещо утре ще Ви помоля да го потренираме! След като наравили три успешни опита, когато били отвън оградата, тартора рекъл: - Всичко ясно ли е, хайде сега обратно вътре и никой нито дума до утре за планът ни. На следващият ден, малко преди 14 часа, един луд тича и крещи: - Братяяяяяя, предадени сме, планът се провали, някой е съборил оградата...
Оценка 3 от 2 гласа
Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!
Оценка 0 от 0 гласа
Един живеел в живеел в квартал Илинден в София и му било дошло до гуша от македонци, затова решил да се пресели в Торонто, да ама и там имало македонци, затова отишъл в Аделаида-Австралия, обаче и там имало македонци, преселил се в Аржентина, но уви... и там имало македонци. Накрая хванал совалката за Луната. Като пристигнал, веднага влязъл в местния бар да пие едно кафе. Поръчал си го, а барманът го попитал: - Со колко шекер го сакаш кайвето?
Оценка 0 от 0 гласа
Авреин - миньор!
Оценка 0 от 0 гласа