Чапай и Петка седят горе на едно дърво. Идва един слон и почва да клати дървото. Петка: - Василий Иванич, може би тука му е гнездото? Чапай: - Е, ти пък Петка, те живеят в дупки в земята!

В дивизията, командвана от Василий Иванич, пристига кореспондент на "Красная звезда". Влиза в командирската палатка и се обръща към него с молба да вземе интервю от прочутата Анка-картечарка. Василий Иванич, поласкан от вниманието, кани кореспондента на масата, а на Петка заповядва: - Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю! Петка хуква и скоро намира Анка в един окоп да смазва и лъска картечницата си в очакване на поредното сражение. Петка й предава заповедта: - Анка, веднага при командира. Има кореспондент от вестника и той иска да вземе от тебе интервю. Анка го поглежда учудено и пита: - Петка, а какво е това интервю? Петка се почесва по врата и отговаря: - Е, и аз не зная какво е това интервю, но ти се подмий за всеки случай!

Чапаев си води дневник: Ден първи: Изгонихме белите от гората. Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората. Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората. Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.

Петка и Чапай били изпратени в Сибир. Живеели в една малка къщурка някъде на север. Един ден нервите на Чапай не издържали и той се разкрещял: - Петка, ако не спреш да си играеш на бумеранг с чорапа ми, ще ти счупя юргана.

Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи. - Ти бял ли си или червен? - питат го. - Мартеничка - отговаря Петка.

Петка влетява при Чапаев: - Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота! Чапай става, закопчава си панталона и казва: - Петка, махни веднага тази коза от дивана!

По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. - Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? - Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… - Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! - Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.

Чапай и Петка бутали мотор по един хълм като Чапай бил върху мотора, а Петка го бутал. По едно време Петка се изморил и казал на Чапай: - Чапай, хайде да се сменим защото се изморих и ми излезнаха мазоли на краката. - А, ти мен питаш ли ме излезнаха ми мазоли да натискам спирачката.

Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: - Къде ли са? Може би в гората… - …в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца. - А може би са в къщата… - …в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца. - А може би са на полето? - …а може би са на полето, на полето… - А може и да са в кладенеца… - …а може би са на полето, на полето…

Чапай и Петка отишли на реката. - Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. - Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: - Като дойдат белите, ще ми свирнеш! - Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: - Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: - Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…

Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев - под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика: - Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.

Петка пита Чапаев: - Василий Иванич, какво е това \"секс\"? - Ами… Представи си, че строявам ротата на плаца, вадя една граната, дърпам обръча и викам \"залегни\"! И всички залягат. - Е, и къде е тук сексът? - Какъв секс бе, аз държа граната в ръката, кой ще ти мисли за такива работи?

Белите блокирали дивизията. Няма какво да се яде. Седи Петка и мечтае: - Сега да имаше един самун хляб… Ти, Василий Иванич, ам и аз ам-ам… Василий Иванич се обърнал и пернал Петка зад врата: - Защо отхапваш по два пъти, ти, бе?…

Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: - Петка, да не си полудял? Петка: - Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.

Един ден Чапай отишъл на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: \"Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото си я забравих. Подпис: Петка\". На другия ден Петка отива на нивата и гледа - лопатата си стои, а върху нея нова бележка: \"Съжалявам, Петка, ама не можах да намеря лопатата ти. Подпис: Чапай\".

Чапай и Петка пият водка. Пристига червеноармеец: - О-хо, водка! Аз съм трети! - Не - четвърти, трима вече ги застреляхме.

Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея: - Стига си тропала така с крака, гадино!

Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия: - Петка, дай да ги нападнем. На което другият отговорил: - Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?

Плуват Чапаев и Петка по голямата река Урал. Гребат с последни сили, а Чапаев държи куфар. - Василий Иванич - вика Петка - хвърли куфара, ще се удавиш! - Не мога, Петка, в него са картите на дивизионния щаб. И двете тестета…

Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. - Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. - Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. - Ден трети. И палма намерихме. Добре е. - Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. - Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. - Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. - Ден седми. Чапаев ме изпревари.