Подчинен към шефа си: — Трябва да ми увеличите заплатата! От мен се интересуват вече три компании! — Хм, и кои са те? — НЕК, топлофикация и БТК.

- Как не те е срам! Всяка вечер се връщаш пиян! – нарежда съпругата. — Ако бях трезвен, вярваш ли, че бих се върнал? – отвръща й троснато съпругът.

- На мен с тъщата ми провървя като в приказка. — Нима? И къде го изкопа това съкровище? — Закопах, приятелю, закопах.

Излиза от лекарския кабинет една блондинка и си мърмори: — Риба? Не. Водолей? Не. Козирог? Не. Връща се в кабинета и пита: — Какво казахте докторе, че имам? Нещо от хороскопите? — Рак имате госпожо! Рак!

Мъж гледа, че жена му се е върнала от пазар с препълнена голяма торба от пазар. — Скъпа, една жена на твоята възраст не трябва да носи такива тежести. — Какво ще ме посъветваш? — По-добре на два пъти да носиш нещата.

- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х*й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „А на х*я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката по география за чий х*й е дошла? — Аз попитах същото!

Жена се кара на мъжа си – пияница: — Не разбирам как може по цял ден да стоиш в кръчмата! — Ами… защо тогава обсъждаш неща, които не разбираш?

Библията ни учи да обичаме ближния, а Кама – Сутра ни учи как точно да го обичаме.

Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: — Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. — Тате, ама то бил много хубав този свят. — Ами хубав е. — Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? — Ех, какво да правим, сине, родина…

Кондуктор във влака пита блондинка, пътуваша с куче: — За кучето платихте ли? — Не! Подарък за рождения ми ден е.

- Никога няма да се оженя за теб! Ти си такъв скръндза! Вземи си пръстена! — А кутийката???

Следовател: — Този нож познат ли ви е? — Разбира се! — Значи признавате?! — Как да не го знам, вече трета седмица ми го показвате всеки ден!

На няколко студента много им се приискало момиче. Вървели си те по улицата и видели срещу тях да върви страхотна мадама. Когато се срещнали, я попитали: — Искаш ли да играем на гатанки? Ако не отговориш, ще ти се изредим всички! А ако познаеш, решаваш ти какво да правим. — Добре. Става! Тръгнали те към общежитието, и влезли в стаята на единия от младежите. — Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки? — Слон! — Не позна! – и й се изредили всички. — Какво е това: мъничко червеничко, с черни точки? — Слон! — Пак не позна! – и пак минали всички. Минал ден, минал втори, от стаята никой не излизал. Съседите се усъмнили, залепили ухо на вратата и чули: — Моля те, кажи калинка! — Слон!

Разпитват млад човек: — Кажете, откъде купихте толкова качествена диплома за висше образование? — Намерих я на улицата! — Твърдите, че сте намерили на улицата диплома на ваше име? — Абсолютно! — И как ще обясните такова съвпадение? — Не е съвпадение . Просто си купих паспорт на това име по-късно.

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: -Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…

- Какво е смелост? — Да тичаш по релсите срещу влака и да крещиш „Пази се, ще те блъсна!“.

- А Генко защо се държи така странно – ту плаче, ту се смее? — Жена му го напуснала днес… — А защо плаче?

- Скъпи! За какво мислиш сега? — За нищо особено… — Мисли за мен тогава!! — Това и правя!

Жена пита мъжа си: — Дълго ли ще си за риба? — Ами не, той Пешо е взел само две шишета.

- Как да те позная? — Ще бъда с дънки, висока съм 165 см и тежа 54 кг. — Добре, аз ще бъда със светло яке и ще нося кантар и метър.