Събота, 24 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 13°

Всички категории

Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!
Оценка 0 от 0 гласа
Влиза един човек във фризьорския салон и сяда на стола. Фризьорът го пита: - Как да ви подстрижа? - Ами, от ляво - много ниско, почти голо. Отдясно - по-дълго, ама на вълни. На врата - на степени. Отгоре на главата косата да стърчи във всички посоки, а точно на средата една дупка, колкото монета от 5 стотинки. Фризьорът го гледал, мислил и накрая казал: - Братле, аз така не мога. Другият скочил от стола и взел да го налага: - Не можеш, а? Не можеш... А миналия път как можа?
Оценка 0 от 0 гласа
- Абе Гошо,защо ходиш по кръчмите да харчиш пари,а не седнем двамката да си пийнем ракийка,да си хапнем салатка,да си побъбрим (предлага жена му). Съгласил се.Ударили по 2-3 и Гошо започнал: - Смятам,да се обадя на Майора да ме вземе и на втората мисия в Ирак,макар,че още не ми е зарастнала раната от първата. - Кви ги говориш бе Гошо?Ти забрави ли,че си дюс табанлия и дори войник не си ходил? - Разбра ли най-после ма,защо ходим по кръчмите?
Оценка 0 от 0 гласа
По средата на зимата на реката седи рибар и лови риба. Рибата въобще не кълве, а рибарят е премръзнал като куче. До него сяда някакъв старец и започва да вади една след друга риби. - Ей, дядка, как го правиш това, бе! Аз седя два часа и не съм хванал нищо, а ти една след друга ги вадиш?! Дядката: - Ферфея фряфва се фърфи на фофло…. - Кво, кво?! - Хаффам фе ферфея фяфвя се фърфи на фофло фе…. - Кво приказваш, бе? Нищо не ти се разбира… Дядото с досада изплюва нещо в ръката си и крещи: - Абе, казвам ти, че червеят трябва да се държи на топло, бе!
Оценка 0 от 0 гласа