Неделя, 11 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 8°

Всички категории

Заека видял,че лисицата излиза от къщи и говори нещо на лисичетата. Изчакал я да се скрие в гората и потропал на вратата. Отвътре лисичетата попитали кой е. -Бате ви Зайо! - Аа мама ни каза,на никой да не отваряме като сме сами. -Аа бе що ви е... майката. Казали те на лисицата и тя погнала Зайо. Настигнала го на една полянка и аха да го хване, но Зайо се шмугнал в една дупка. Лисицата след него, изкочил Зайо от другата страна и лисицата пак след него. Видял Зайо друга и скочил в нея, Лиса го последвала, но дупката се оказала по тясна и дупето на Лиса останало отгоре. Излязал Зайо от другата страна и кво да види...... -Абее няам време, ма нали съм обещал на децата........
Оценка 0 от 0 гласа
Един отива за риба и застава до един дядка. Хвърля въдицата нищо, пак хвърля пак нищо, цял ден нищо не хванал. А дядото на всяко хвърляне риба вади. На другия ден застанал на мястото на дядото, а дядото на отсрешния бряг. Той пак нищо, а дядото на всяко хвърляне риба вади. На третия ден отива на отсрешния бряг където бил дядото, пак няма риба. А дядото на отсамния бряг и пак на всяко хвърлане риба хващал. Не се сдържал и попитал: - А бе, дядо, как тъй, където и да застанеш все хващаш риба, а аз не? Дядото отговорил: - Абе, когато сутрин стана, оная ни работа, в който крачол влезе, на него бряг заставам. - А моят като стърчи нагоре? - Е значи не си за тука.
Оценка 0 от 0 гласа
На световна конференция на феминистките след официалната част, се събират да обменят опит българката, французойката и англичанката. По време на разговора те започнали да споделят мечтите си. Англичанката: - Ах, как мечтая да съм една сочна ябълка. Да ме гризат, да ме хрускат - докато свърша. Французойката: - Аз искам да съм сметанов сладолед - да ме ближат, да ме ближат да ме ближат - докато свърша. Българката: - Как искам да съм грамофонна плоча - да ме въртят, да ме въртят, като свърша да ме обърнат от другата страна и пак да ме въртят, и от време на време да ми сменят игличката...
Оценка 0 от 0 гласа
- Реших да уволня секретарката си, - казва директорът. - Защо? - пита инженерът. - Ами, наскоро имах юбилей. В този ден я срещам на улицата, тя носи едни големи торби. Предложих й да й помогна. Занесох торбите до тях и тя ме покани на чашка кафе. - Всичко това е много хубаво! - Влязохме у тях. Тя отиде в съседната стая и ми каза да не влизам там, докато тя не ме извика. - Прекрасно! - След няколко минути тя ме извика, влизам аз и гледам в стаята сложена огромна трапеза и около нея всичките ми подчинени. - Та това е великолепно! - Но представяш ли си в какъв вид влязох аз...
Оценка 0 от 0 гласа