Петък, 16 октомври 2026 | Смолян Облачно 3°

Всички категории

На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса.
Оценка 0 от 0 гласа
КРАСУТА ******** Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта, ф углидалуту са дзверя: Бря, чи красута! Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз. Смятай кат са начирвисам и са нагласа! Тъй пу нощник и търлици, с чорлава куса мязам кът на убавица ф профил и анфас. Дрямах начи и въртях са, цъках със изик, плюх са дан’ съ уручасам - тъй са възхитих. Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!? Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт! Съ умислих утведнъшки - как навън ш’въря? Момцити ку са натръшкат къту ма съзрът? С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка; с тос акъл зер за три патки, къту заблестъ... И къдет’ койт’ ма срещни - пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм тъквас! Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа и ми съй присънила буйна красута. Куркузъбел съм, туй ясну - ич дън мъ съзреш, щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш. Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж... Някуй тряа’ма ущипи! (пу вазможнус мъж!)
Оценка 0 от 0 гласа