Четвъртък, 27 август 2026 | Смолян Слънчево 20°
Пътник струпва багажа си за чекиране и казва на служителката: - Аз летя за Лос Анжелес. Искам този, правоъгълният куфар, да изпратите в Денвър, а двата кръгли да заминат за Сиатъл. - Но, господине, не можем да направим това... - отговаря служителката. - А защо не? Предния път можахте!
Други 3,909 прегледа
Следващ →

Още вицове

Говорят си французин, американец и българин. Французинът казва: - Аз обичам, когато вървиме с жена ми и аз съм я прегърнал, да мога да си сложа ръката на кръста, ама не ръката ми да е толкова дълга а талията и да е толкова малка. Англичанинът казал: - Аз обичам когато моята приятелка язди кон краката и да опират в земята, ама не коня да е толкова късокрак, а краката на жена ми да са толкова дълги. А българинът казал: - Аз обичам когато излизам за работа да плесна жена ми по задника и като се върна той още да се тресе, но не задника й да е толкова голям, а толкова да е работното ми време. Благодарение на проведена социологическа анкета, бе установено, че началството и подчинените не се обичат помежду си по една и съща причина и едните, и другите не искат да работят. Свещенник предложил на монахиня да я отка ра до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещенникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, до като сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново. "Прости плътската ми с лабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастир а, монахинята се прибрала. Свещенникът бързо изтичал в църквата за д а погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще от криеш благоденствие." Изпит по анатомия. Професорът изпитва няколко студентки по нова методика. - Колежки, днес ще определяте опипом анатомически органи, без да ги виждате. Вие колежке - и отваря дипломатическото си куфарче. Бърка студенката вътре, мисли малко и казва: - Сърце! - Отлично колежке! - Следващата! Бърка мацето, бара, бара и казва: - Кренвирш, г-н професор! - Още един път колежке и без стеснение - вие сте медици. Бак бара, бара, сълзи и излезли от притеснение на очите и пак: - Кренвирш! - Абе какъв кренвиш! Бърка професорът в куфара и сам си говори: - Абе вчера в онуй бистро с академика кво мезе ядохме с бирата? На една жена любовникът й подарил кожено палто. Тя мисли, как да каже на нъжа си? Мислила, мислила и измислила. Прибира се вкъщи и казва: - Скъпи, намерих един талон от гарата за съхранение на багаж. Отиди да видиш какво има, може пък да е нещо хубаво. Мъжът отишъл с талона към гарата, после се връща и казва: - Само си изгубих времето - някакъв сак само с парцали. ... На следващия ден секретарката на мъжа дошла на работа с кожено палто.
Реклама — Зона 3 (728x90)