Четвъртък, 17 септември 2026 | Смолян Ясно небе 17°
Смолян България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Конят имал навик всяка вечер да изпива в горския бар по една кофа уиски. Но една вечер само си показал главата на прозореца и казал на бармана : - Една кофа кока-кола, моля! - А, защо така? - Не мога. С каруца съм.
Пиянски 1,902 прегледа
Следващ →

Още вицове

Абрам се обажда на сина Моше, емигрирал в Ню-Йорк: - Сине, трябва да те огорча, но ние с майка ти се разваждаме. 45 години мъки стигат! - Тате, ама какво говориш! И точно преди празника ви! - Така сме изморени един от друг, - казва бащата, - че повече не може да се гледаме. Само исках да те помоля да се обадиш на сестра ти в Чикаго и да й съобщиш новината. И затваря телефона. Отчаян сина звъни на сестра си, която пък веднага се обажда на баща си: - Тате, Сара е! Кажи ми, че не е истина, че ще се развеждате! В никакъв случай не правете НИЩО, докато не дойдем! Разбра ли ме? НИЩО! И затваря телефона. Доволен Абрам се обръща към жена си: - Е, всичко мина идеално: задължително ще дойдат на празника ни, а и самолетни билети ще си купят сами! Говорят си французин, американец и българин. Французинът казва: - Аз обичам, когато вървиме с жена ми и аз съм я прегърнал, да мога да си сложа ръката на кръста, ама не ръката ми да е толкова дълга а талията и да е толкова малка. Англичанинът казал: - Аз обичам когато моята приятелка язди кон краката и да опират в земята, ама не коня да е толкова късокрак, а краката на жена ми да са толкова дълги. А българинът казал: - Аз обичам когато излизам за работа да плесна жена ми по задника и като се върна той още да се тресе, но не задника й да е толкова голям, а толкова да е работното ми време. В автобуса - бутаница голяма. Възрастен мъж си проправя път за слизане с думите: - Извинете девойче, може ли...- но сърдито бива прекъснат: - Ще ти кажа аз едно Д Е В О Й Ч Е - благодарение на чадърът ти, от 20 минути вече не съм девойче! На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета. - Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя. - Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките. - Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена. Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала: - Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке. - Колега, вие били ли сте редовно на лекциите ми? - Разбира се, господине. - Но аз не съм ви виждал никога! Къде сядахте? - Зад колоната, господине. - Ама, че работа! Петдесет сантиметра колона, а вие сте седемнадесетият студент, който е сядал зад нея.