Неделя, 6 септември 2026 | Смолян Слънчево 23°

Разни

Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат: - Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?! - А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович... - Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото. Велосипедистът Симеон се ослушва: - Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба! - Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...
Оценка 0 от 0 гласа
Двама стари евреи, собственици на магазини за дрехи си говорят в кафенето. Единият казва: - Ех, толкова пари дадох да го изуча моя син и сега какво? Сутрин спи до 10, идва на работа в 11, пие кафе до 12, после ходи на обяд до 2 и след това цял следобед се закача с манекените. Другият евреин отговаря: - Твоята е лесна, пък моята е 10 пъти по-лоша. Моят сутрин спи до 9, идва на работа в 10, пие чай до 11, после ходи на обяд до 2 и след това цял следобед се закача с манекените. - Че какво толкова, също като моя син, няма разлика… - Не приятелю, ти все пак продаваш женски дрехи, а аз мъжки — отговаря другия.
Оценка 0 от 0 гласа
Един човек си седял в обществената тоалетна. По едно време се оказало, че няма хартия. Човекът разбърникал джобовете си, нищо не намерил, което може да се използва. Принудил се да отиде до другата кабинка да поиска хартия и казал на този, който бил в нея: - Извинете за безпокойството, при вас има ли хартия? - Не! - Добре, ами някакъв вестник, хартия, нешо нямате ли, което да ми свърши работа? Каквото и да е! - Не, нямам! - Добре де, не може да нямате нещо за писане поне! - А, за писане... Има!... Ето ви една химикалка!
Оценка 0 от 0 гласа
"Две госпожи во най-добри години решиле да излезат надвечер сами без мажите. Вечерали се напиле бааги и дошло време за дома. По пат им се примочало. За да не им светкаат белите газишта во градската темнина решиле да скршнат во гробиштата покрай кои минувале и таму да ги изврашат природните обврски. Нормално немале тоалет хартиа. Првата се забришала со своите гашти и фрлила. На втората и било жал за гаштите па откинала парче од венец и завршила работа. Утредента двамцата мажи си пожалиле мейусебно: - Знаеш, жена ми синошта се врати дома пияна и без гашти - рекол единиот. - Не е тоа ништо - одговорил другиот. - Моята исто се врати дома пияна а од газот и штрчеше лента на коя пишуваше: никогаш нема да те заборавиме. Перо, Миле и фудбалски клуб Слога!"
Оценка 0 от 0 гласа
Седят Василий Иванович и Петка в театъра. Гледат спектакъла "Аладин и вълшебната лампа". Първото действие минава, започва антрактът. На Чапаев му се приходило по нужда... Ходи, броди, не намира тоалетната. Повече обаче не може да устиска. Мисли си: "Срам не срам, затварям очи и почвам където и да е"... Така и направил. В залата се надига мощен кикот. Чапаев маха с ръка и се връща на мястото си. Гледа, Петка също се смее. - Петка, какво ти става? - Разбирате ли, Василий Иванович... Когато излязохте на сцената и се събухте, това не беше кой знае какво, но когато се изсрахте във вълшебната лампа на Аладин, от там изскочи вълшебният дух и каза: "Ебал съм ти и ролята!"...
Оценка 5 от 1 гласа