Върви си едно котенце през гората и гледа в малка локвичка кренвиршче. Такмо скочило да го вземе и си помислило че ще се намокри, но нали било гладно, скочило в локвата и изяло кревирша, като успяло да си намокри само краката.
Продължава си то през гората и гледа една по-голяма локва, а вътре в нея по-голям кренвирш от предишния. Замислило се котенцето пак, но все още било гладно и скочило в локвата и изяло кренвирша, и разбира се, се намокрило повече.
Върви си то пак през гората и вижда още една локва с кренвирш вътре, обаче локвата била по-голяма от предишните две взети заедно, освен това и кренвирша бил зашеметителен. Полакомило се котенцето, скочило в локвата, измокрило се цялото, но въпреки това изяло кренвирша.
А ето и извода от тази история: Колкото по голям е кренвирша, толкова е по мокро котето! ! !
XVIII век. Млад кавалер с перука къса маргаритка: "Обича ме, не ме обича..."
XIX век. Млад джентълмен със сюртук и цилиндър къса маргаритка: "Обича ли ме? Разбира се! Ще даде - няма да даде..."
XX век. Юноша с дънки къса маргаритка: "Дали ме обича? Кой му пука! Ще бутне ли? Разбира се! Ще ми стане ли - няма ли да ми стане..."
XXI век. Същество с неопределен вид гледа маргаритка - емблема на icq, чете на монитора: "Обичам те! Искам те! Хайде да се срещнем!" и гадае: "Мъж? Жена? Активен? Пасивен?"