Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля. - Недей, - отговаря Чапаев - тя е нашето бактериологично оръжие.

Полкът на Чапаев завзел някакво село и Чапаев нарежда: - Доведете ми една девственица! Водят му една красавица, след десет минути Чапаев я изхвърля и вика: - Негодници, нали ви казах девственица! Тая не е! Водят му друга. Пак същата история. Трета - пак я гони… Чапай разярен вика Петка при себе си: - Абе, говедо такова, майтап ли си правиш с мен? - Ама Чапай, - рекъл Петка, - никой не се будалка с теб. Първата аз лично я проверих и се оказа девствена. Втората Степан картечаря я провери, а третата двамата заедно я проверихме за всеки случай. Бива ли така - да ни нямаш вяра?

Петка и Чапай карат самолет. - Петка, уредите? - Двайсет! - Какво двайсет, бе?! - А ти какво "уредите"?

Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват… - Откъде толкова пари, Василий Иванович?! - Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!". И като ми тръгна една карта…

Чапаев и Петка, поради липса на спирт, се напили с ракетно гориво. Излиза по едно време Петка от стаята. След малко звъни телефонът. Чапаев вдига: - Да? - Чапай, недей да ходиш до тоалетната! - Ама защо? Кой се обажда? - Петка. - Откъде се обаждаш бе? - От Америка.

Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка. - Какво стана, Чапаев, взе ли изпита? - А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.

Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време. В далечината виждат два фара и Чапай казва: - Петка, гледай, два мотора - ще минем между тях. Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай: - Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!

Петка щял да ходи за риба и отишва за съвет при Чапай: - Абе, Чапай, ти как ги вадиш тия червеи. Чапай му казва: - Ами виж сега, вземаш един акумулатор, две жици и допираш двата полюса до земята и те сами излизат. Отива Петка за риба обаче се връща целия син и подут от бой. Чапай го пита: - Какво стана бе, направи ли нещо? Петка: - Да бе направих, допрях жиците обаче нищо не излезе и аз взех жиците за високо напрежение и ги допрях до земята и взеха да излизат, ама не червеи ами миньори!

Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: - Умер Ленин - мы стали ленинистами, умер Маркс - мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка - мы будем онанистами!

Чапай и Петка бягали от белите.По едно време видяли кладенец и решили да скочат в него за да се скрият и от вътре се чуло: Чапай: - Петка.... Петка: - Млъкни, че ще ни хванат! Чапай: - Петка, на какво мирише кръвта? Петка: - Абе, сега ли намери да ме питаш такива глупости? И така минало време и Чапай все питал Петка на какво мирише кръвта..... На края Петка се ядосъл и казал на Чапай: - НА ЛАЙНА МИРИШЕ! Петка: - Боже мой знаех си, че са ме ранили...

Мутра си купил супер джип и решил да го изпробва, за да види как върви. Вдигнал той 120 км/ч и еидял в огледалото за задно виждане някакъв Вартбург го застига. Мутрата се подразнил от този факт и вдига 140км/ч. Колата обаче не отстъпва и бързо настига джипа. Мутрата вече се ядосал страшно много. Смачкал газта и отпрашил със 240км/ч. Тъй, ама Вартбурга на 2-рата минута го духнал и заминал далеко напред. 20км. по-нататък, до една чешма, мутрата видял Вартбурга, а от него слиза Чапаев. Без да му мисли много, веднага ударил спирачките и отишъл при шофьора на старата кола и го запитал: -Мой човек, тая кола с к’ъв двигател е? -А, ми че от ’де да знам. -Добре де, на какво върви? Какво му наливаш? -Какво ли не? Вода-вода, ракия-ракия, водка-водка. -Добре де не наливаш ли Дизел?-зачудил се мутрата -Ся ’щи кажа.-казал Чапаев. Отворил предния капак на колата и попитал: -Петка, ти нафта пиеш ли?

Петка и Чапай били изпратени в Сибир. Живеели в една малка къщурка някъде на север. Един ден нервите на Чапай не издържали и той се разкрещял: - Петка, ако не спреш да си играеш на бумеранг с чорапа ми, ще ти счупя юргана.

Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: - Нищо не казва, гада! - А вие бихте ли го? - Бихме го. - А в бъчва с вода давихте ли го? - Давихме го. - Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. - Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!

Чапай и Петка влезли в един претъпкан автобус. Петка обаче стоял с ръце на кръста. Хората му направили забележка. Той се огледал и извикал: - Иииий, Чапай откраднали са дините!

Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат. Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва: - Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само… - Е, нищо особено… Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.

Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: - Петка, нещо да се е случило? - Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. - И от какво се счупи, бе Петка? - Ами докато заравях кучето. - А то от какво е умряло? - Яде развалено месо от умрелите коне. - Е, те пък от какво умряха? - Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. - Що гръмна склада? - Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. - Абе, Петка, та той нали не пуши? - А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.

Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. "Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега". "Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.

Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: - Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. - Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: - Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?

Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици. - А стига бе! - казва му Чапаев - как ги уби?! - Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово. - Виж какво Петка - разярил се Чапаев - ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.

Чапай и Петка в Испания. Петка се прави на тореадор, а Чапай го гледа от трибуните. Пуснали първия бик, ама толкова страшен бил, че Петка се втурнал да бяга. Бяга той, бяга, а бикът след него. Обиколили няколко пъти арената - бикът а-ха да настигне нашия човек, но той се подхлъзнал и паднал, а бикът от инерцията го прескочил и също паднал. Петка скочил и с един удар на шпагата го убил. След това Чапай го хвали: - Ей, Петка, ти си бил голям храбрец, бе! Аз да бях, веднага да съм напълнил гащите… - А ти на какво мислиш, че се подхлъзнах?!