Четвъртък, 29 октомври 2026 | Смолян Облачно 6°
На 100-ния етаж на един небостъргач имало детска градина. Един ден станал пожар. Понеже нямяло как да евакуират децата, решили пожарникарите да разспънат отдолу един чаршав, а от горе да им изхвърлят децата. И така хвърлили едно бяло дете, хванали го с чаршафа и го пуснали да си ходи. Хвърляли второ, трето. По едно време хвърлили едно негърче, но пожарникарите дръпнали чаршафа и то се разпльоскало на земята. Продължили да хвърлят бели. Добрите пожарникари ги хващали с белия чаршаф и ги пускали да си ходят. По едно време пак хвърлили едно негърче. Отдолу пак дръпнали чаршафа и то се размазало на земята. Тогава един от пожарникарите ядосано извикал от долу. - Ей вие там горе, тия изгорелите изобщо не ми ги хвърляйте.
Семейни 4,690 прегледа
Следващ →

Още вицове

Хазяйка дава квартирата на нов наемател. - Стаята е хубава, светла. Преди вас тук живя един химик и остана много доволен. - А това петно на тавана сигурно е последица от някой от неуспешните опити на химика? - Не, това е самият химик. Всички риби носят яйца, а руските - и хайвер. Два заека от гората си купили шише ракия. Сядат да пият, обаче нямат нищо за мезе. Гледат - на едно дърво седи врана с парче сирене в човката. Единият отива до дървото и казва: - Мараба, врано! Тя мълчи. - Искаш ли да поркаш с нас? - ДА! - изграчила "проклетата" птица. Сиренето пада, зайците го взимат и си пият и мезят сами. На следващия ден зайците отново мъкнат шише ракия и пак нямат мезе. На дървото отново седи враната с парче сирене. - Врано, искаш ли да поркаш с нас? Мълчание... Заекът вади чаша и започва да налива... - Стига ли ти толкова? Враната: - Да! - изцепила се оная пак... Сиренето пада и... т.н... На третият ден всичко се случва отново. - Врано, ще поркаш ли? Мълчание... Заекът налива... - Стига ли толкова? Мълчание... - Ти кво, ма? Мислиш си, че искам да те прекарам ли? - ДА! - Знаеш ли що те спирам? - Знам, ама нямам... Иванчо бил на война. Пуснали го в отпуска и право в къщи. Казал на Марийка да излязат за малко навън. -Я погледай , Марийке поляната , небето , дърветата -занареждал той. А Марийка:- Защо ми е да ги гледам? -Как защо?-отвърнал Иванчо- като влезем вътре цяла седмица ще гледаш само тавана.