Четвъртък, 8 октомври 2026 | Смолян Облачно 6°
Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление."
Семейни 4,001 прегледа
Следващ →

Още вицове

Хората, неосъзнаващи, че животът е комедия, го превръщат в трагедия.. - Какво е по-добре да подаря, един голям подарък или много малки? - Много малки. - Тогава ще подаря пакет семки. Събрали се Морати, Ибрахимович, Адриано и Матераци да играят белот. Морати е под ръка и пуска осмак купа. Ибрахимович връща спатия, Адриано дава пика, а Матераци - каро. Морати пита: Е момчета нямата ли купи? -Еми не, те купите са в Милан! Мъж и жена се уговорили, когато трябва да вършат оная работа, за пред децата, да си казват: "Хайде да шием на машина!". Една вечер мъжът се върнал в къщи и рекъл: - Жено, хайде да пошием на машина! - Остави ме! - отговорила жената - Виж колко работа имам в кухнята! След два часа тя свършила с домакинската работа, окъпала се и се прибрала в спалнята. Мъжът вече си бил легнал. Казала: - Мъжо, хайде да шием на машина! - Остави ме! Аз си го тропосах на ръка... Чък Норис разделя прането си на три групи: тъмно, светло и окървавено.