Неделя, 22 ноември 2026 | Смолян Разкъсана облачност 2°
Смолян България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Аз трябва да работя, а той обича да почива. Аз съм лош, а той е - добър. Аз живея с жената, а той обича много мацки. Въобще не разбирам, как може да живеем с него в едно тяло.
Бисери 4,668 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мъж и жена си седят и вечерят. Ядат гореща супа и жената от посърбвала малко. Мъжът както си ял, фанал лъжицата си, облизал я и ударил жена си по челото. Тя в недоумение попитала: - Ма, мило, какво правиш, защо така?! - СЪРБАШ! Жената се поспряла за малко, осъзнала се и започнала пак да се храни, като този път гледала да не сърба. Но пак се испуснала и сръбнала един път. Мъжа веднага с пъргавината на котка, фанал лъжицата облизал я и прас - пак по челото на жента. Тя направло се шашнала от това и попитала: - Мило какво правиш?! - СЪРБАШ! Въче жената потресана от този факт спряла да яде свила се така и не поглеждала към яденето си. Но мъжът хванал лъжицата облизал я и пак ударил женаси по челото с нея. Този път жената направло не издържала и троснато попитала мъжа си: - Е този път какво направих?! - Само като се сетя как сърбаш! Посадил си дядо ряпа. Ряпата пораснала, дошло време за вадене. Дърпа дядото - не може, дошла бабата, пак не става. После внучката, кучето, котката, мишката... Дърпали, дърпали и ... "Храас" ... скъсали кучето. Зайо Байо бил голям алкохолик. Среща той един път Кума Лиса и я гледа в едно Ferrari. - Откъде пари за тая кола бе Лисо? - Пита Зайо. - Аз да не съм алкохоличка като теб. - Казала лиса Върви и след малко гледа Кумчо Вълчо w BMW последен модел. - Откъде пари за тая кола бе Вълчо? - Пита Зайо. - Аз да не съм като теб алкохолик. - Казал вълчо След един ден Вълчо и Лица срещат Зайо с Mercedes-Benz последен модел. Питат го откъде пари за колата. А той им казал: - Върнах амбалажа! - Ох! Знам ги мъжете, какви мръсници са, нито една фуста не пропускат! - О, не! Моят мъж не е такъв! Може до него да лежи гола жена и да не я пипне. - Не ми разказвай приказки! - По себе си съдя! Природата не търпи празнини. Единственото изключение - човешката глава: колкото е по-празна, толкова по-малко се стреми към запълване.