Mили графе, всяка вечер когато се качвам на ку-
лата на нашия замък, минутите на тиха умо-
ра, ти знаеш как чакам да се изпра-
ви пред мен раздавача, но мислите ми са напра-
зни, и ти така ако ме измъчваш помни, че ти пи-
ша за последен път. Писмо от твоя Ани-
чка няма да видиш, а ще останеш с ху-
бавите спомени с хубавата снимка мо-
я в ръка.
а сега прочети през ред
Баща и син пътуват с влак. На главата на хлапето се кипри нова шапка и то непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо свалил шапката и я мушнал в джоба си.
- Видя ли, Пешко? Колко ти приказвах да внимаваш! Сега няма шапка.
Хлапето се разплакало. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал:
- Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне.
Така и направил. Свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му и седнал тържествено на седалката.
Хлапето се впечатлило. Спряло да плаче. Отишло до прозореца, хвърлило шапката през него и се примолило:
- Тате, тате! Моля те, направи го пак!