ИЗ ПИСМА ДО ЕДИН ЖЕНСКИ ВЕСТНИК
"Той много тежко го преживяваше и което е най-лошо -
разочарова се от момичетата. Започна да гледа на тях като на противоположен пол."
"Сутринта той си замина, а аз останах сама в
разхвърляното легло - гола и разтревожена." Стела, 14 г.
"Аз бях изнасилена цялата и навсякъде. Но това е
минало. Сега се интересувам от други работи."
"Аз не умея да се целувам и в това е моята беда. А
всъщност нищо ми няма, даже съм красива. Харесвам се на момчетата, но щом разберат, че не мога да се целувам, тебягат от мен и казват, че съм задръстена."
"Когато харесам някое момиче, аз мога да я любя от 10
до 14 пъти на нощ. Не всички момичета обаче издържат на
моята страст."
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите:
- Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!