Сряда, 28 октомври 2026 | Смолян Облачно 6°
Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис… Но тя си имала приятел… Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил: -Ще ти дам 1000 долара, ако ме оставиш да те изчукам. Но момичето го отрязало: - НЯМА НАЧИН! Джони казал: -Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш. Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си… Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило: -Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите! Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила: -Копелето хвърли монети!!!
Семейни 4,136 прегледа
Следващ →

Още вицове

Докладите за вторник да ми се обадят Училищен Като погледнеш трезво на някои неща и разбираш, че трябва да пийнеш... Марийка на майка си: - Мамо, мамо, намерих 10 лева! - Изтърси си сламата отзад от полата и никога не лъжи майка си. Аз на твоите години намирах по няколко двайсетака!! Съдията към ответника: - Разкажете още веднъж какво се случи! - Прибирам се след командировка - заразказвал ответника, и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена, а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака... Съдията към ищеца: - А вие какво бихте разказали? - Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака... Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка): - А вие какво бихте добавили? - Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя... Вървят една голяма бяла мечка и едно малко бяло меченце. По едно време меченцето попитало: - Мамо, ама ние наистина ли сме бели мечки? - Да, сине, ние сме големи, истински полярни бели мечки. Повървели още няколко метра и малкото пак пита: - Мамо, ама и татко ли е бил голяма полярна истинска бяла мечка? - Да, моето момче. Баща ти беше един огромен бял мечок. Пак вървят, вървят и малкото по едно време пак пита: - Мамо, сигурна ли си, да не сме някакъв друг чешит мечки, не бели. - Абе бели мечки сме бе, сине. Ама ти защо толкова се интересуваш? - Мамо, студено ми е ма, мамо.