Четвъртък, 29 октомври 2026 | Смолян Облачно 6°
Янка Такева дава пресконференция. - В началото на преговорите с министър Вълчев аз му поставих ултиматум: Или той увеличава заплатите на учителите, или аз напускам Синдиката на българските учители. След дълги и тежки преговори успяхме да постигнем компромис: Той не увеличава заплатите и аз не напускам Синдиката.
Други 2,969 прегледа
Следващ →

Още вицове

По коридора на ВУЗ-а върви професор. Среща го студент: - Здравейте, професоре. Може ли един въпрос? - Разбира се, питайте, млади човече. - Кажете, професоре, когато легнете да спите, къде държите брадата си под или над одеалото? След кратка пауза: - Да-а-а, знаете ли, Май не съм се замислял. - Ами, извинявайте, тогава. И се разминали. След седмица професорът, с посивяло лице и кръгове под очите, среща студента и го хваща за гушата: - Ах, ти, негодник! Вече цяла седмица не мога да спя - и под, и над одеалото, все ми е неудобно! Лепенки за кола: "Прикривай ме, престроявам се!" "Другата кола на жена ми е метла" "Много пешеходци, малко време!" Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита: - Къде отиваш, Червена Шапчице? - Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя! - Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя! Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява: - Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас. Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал: - Давай, Шапчице! - Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена… - Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът. - Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва: - Скъпа бабо… Училището е слънце, но ние искаме сянка, училището е злато, но ние не сме алчни, училището е прозорец към света, но ние сме възпитани и минаваме през вратата - Не знам какво да правя! Преди две години мъжът ми отиде в Америка и сега ми пише да отида при него с двете деца. - И какво? - Ами децата сега са четири.