Лежа си на дивана, пия си биричката, гледам телевизия! И изведнъж телефонът звъни:
- Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А аз не съм Стефан, аз съм Петьо! И ми стана едно леко на душата...
Жаргонен сонет
Езикът ни, брат, е адски готин -
за плямпане направо е трепач!
То мухабети, лафове страхотни -
пинизи и за густо, и за плач!
Но най ги кльопам звънките му звуци,
когато се попържаме - върха!
Надай уше и те ти кеф на буци -
фелацио жестоко за духа!
Език на Кондьо, Джаго и Камата,
на Джанго Зе, Ъпсурт и Уикеда!
Ти, намбър уан от всички на земята,
каква ли почест аз да ти отдам?
... След всичкото, което прозвуча,
ще взема в твоя чест да помълча.