Вицет — Смолян

По време на развития социализъм. Събрание на ТКЗС. Председателят закъснява, всички се вълнуват. Час по-късно, той пристига, излиза на подиума, сваля си кепето и го удря в пода: - Мамка му, вече имам една грижа по-малко. Всички в един глас: - Фураж ли докараха? Председателят: - Не. Оная ми работа престана да става!

Семейни 03.10.2017 4,204 прегледа

Следващ →

Още вицове

За сам раглозбих, поичтсих и сбъарх клаиуавтрата! - Как се спогодихте с жена си при развода? - Тъй като нямахме деца, тя взе шофьора ни, а аз - домашната помощница. Той се прибра вкъщи, в толкова лошо настроение, че жена му, като не беше сигурна какво ще поиска първо, легна гола в мусаката... - С тази девойка седяхме на един чин, после се оженихме и ни се родиха деца. - А после какво стана? - После ни сложиха в различни класове... Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач. - Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен? - Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш. - Ба, верно бе! Мерси мой човек. И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак. - Егати камилата, умря от студ!