Четвъртък, 29 октомври 2026 | Смолян Облачно 6°
Движи се едно маршрутно такси с голяма скорост, минава на червено по светофарите. Един от пътниците трепери като лист. Шофьора: - Не се притеснявайте, не искам отново да влизам в болница. Пътника: - Претърпявали сте катастрофа ли? Шофьора: - Не, лежах в психиатрията...
Разни 3,617 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Е, това беше! - казва малчуганът на сестричката си. - Нали ти казвах, че татко ще заспи, докато ни чете "Червената шапчица"! Сега спокойно ще можем да погледаме порно по телевизията! Класическа случка: потъва кораб и единствените оцелели са българин, французин и американец. Още по-класическо: попадат на канибалски остров. Вожда им казва: - На всеки ще дадем едно куче и един чувал с храна за един месец. Но тя е САМО за кучето. След един месец, ако не сте научили кучето да говори: в казана (или както казваха в Замунда "в казаната"). Първи е американеца. След един месец го намират, кожа и кости, живял само на листа, а кучето топчесто, щастливо маха с опашка. - Научи ли кучето да говори? - Да, разбира се. Кучето се обажда: - Бау. Пускат го в казаната и наред е французина. Същата история, кучето вече едвам ходи от затлъстяване. Последен е българина. След един месец кучето кожа и кости, едвам ходи, а българина доволен. - Какво направи бе идиот? Храната беше САМО за кучето, що си я ял? - Не вярно, не съм я докоснал даже. Тогава до него се обадило кучето: - Лъже мръсникът, лъже. Икономически вести: Стойността на най-новия американски изтребител, последна дума на техниката, почти успя да достигне себестойността на 1 км. асфалт от автомагистрала "Люлин". Две студентки си обсъждат нови запознанства. Едната: - Много се чудя... - Какво се чудиш? Да му пуснеш ли? - Не, дали ще се обади. А аз ще му пусна... Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен. Паулу Коелю (Алхимикът)