Срещат се две самотни приятелки и споделят житейски опит.
Едната казва:
- Аз добре се приспособих. Поканвам мъж на гости, той ми носи шампанско, цветя, бонбони и прочие. Добре си изкарваме вечерта. Под леглото си съм монтирала бутон, свързан със звънеца на входната врата. И в момента, в който си легнем в леглото, аз го натискам. Чува се звън, и аз изплашено викам: "Мъжът ми се прибира!" А гостенинът изскача с дрехите под мишница през прозореца.
Посмели се приятелките и се разотишли. След половин година се срещат. Този път разказва другата:
- Реших да направя като теб. Тъкмо си легнахме, натискам бутона и крещя: "Мъжът ми се прибира!", а пичът - ХОП! - и се парализира. Половин година вече лежи вкъщи, вчера каза първите си думи.
- Какви?
- Къде е мъжът ти, кучко?
По време на преустройството в Държавна сигурност имат партийно събрание. Партийният секретар след пламенна реч речи призовава всички да разкриват недостатъци, да критикуват и т.н.
Става млад лейтенант:
- Другари! Срамота е да гледа човек, как жената и тъщата на нашия генерал използват служебния му автомобил за покупки по магазините!
На следващия ден генералът вика лейтенанта:
- Много ни хареса вчерашната ви реч, вие сте смел човек, за това решихме да ви направим наш резидент в Зимбабве.
- Благодаря, другарю генерал, но жена ми е млада, а и не знам местния език.
- Ние всичко сме предвидили: по сценарий вие сте глухоням, за това ще ви отрежем езика.