Мразовита зимна вечер. В студената зала лектор предава поредната си лекция, а на последния чин, до едно счупено стъкло стоят студент и студентка и мръзнат. По едно време лекторът се обръща към студента:
- Колега, духа ли ви?
- Аааа, не ... само ми го държи ...
Само един човек ме познава истински. Само един се бори за това аз да стана по-добро човешко същество. Само един ме утешава в моите мъки, знае тайните ми, познава моето минало, настояще и знае какво искам от бъдещето. Само един човек винаги ме очаква насреща, готов да чуе проблемите ми. Само той не задава излишни въпроси, само той разбира истинската ми същност. Този човек ми е много скъп, ужасно скъп дори...
P. S. Всеки на когото психиатърът му взима по 60 лева на час би ме разбрал / :