Стар емигрант в Канада разправя:
- От толкова години съм в тая страна, и така и не можах да разбера - какво толкова има нарисувано на знамето й, че трябва да го прикриват с листо?
Младеж и девойка се запознали в една дискотека, отишли в квартирата на мадамата и се оправили. След това тя заплакала:
- Кой знае какво ще си помислиш за мен сега... А аз съвсем не съм такава!
- Не си, не си, вярвам ти! - утешил я той.
А тя още по-безутешно заридала:
- Ти си ми първият!
- Какво, първият с когото спиш ли?
- Не, първият който ми вярва!