Проверка в поделение.
Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка.
Генералът е възхитен от чистотата.
- Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца?
- Сержант Петров.
- Браво!
Продължават огледа. В столовата също блести.
- Кой отговаря за чистотата в столовата?
- Сержант Петров.
- Юнак!
Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров.
Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант.
- Браво сержант. Обявавам ти благодарност!
- Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате.
- Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!?
Командира си маха ръката от лицето - окото му е синьо - и шепне на генерала:
- Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…
Запалило се кметството. Точно когато на третия етаж имало заседание на кмета с шефовете на различните служби.
Изскочили те на прозореца, взели да викат за помощ.
Събрали се зяпачи, някой донесъл голямо одеало. Опънали одеалото и се развикали:
- Скачайте!
Първи скочил кметът, а гадните му съграждани - дръп - дръпнали одеалото и кметът - пляс на тротоара.
А хората пак викат:
- Следващият!
Показал се шефът на социалната служба.
- Да не дръпнете одеалото!
- Няма! Скачай!
Скочил той, а гадните зяпачи - хоп - пак дръпнали одеалото.
Застанал тогава на прозореца шефът на полицията.
- Скачай, полковник, тебе ще те държим! - заобещавали отдолу.
Полковникът обаче не се вързал на стария номер.
- Я внимавай! Разстели одеалото на тротоара! Три крачки назад, ходом марш!