Жената на бай Славчо му изневерявала със съседа им. Всяка нощ в 3 часа ставала, отивала на двора до плета, подавала си дупето и съседа през плета я...
Един ден бай Славчо я попитал:
- Абе жена, къде ходиш всяка вечер към 3 часа?
- Абе остави се, не е за разправяне... всяка вечер по това време ми се дохожда по голяма нужда, отивам до плета на съседа, свършвам си работата и после кравата на съседа ми облизва дупето и ми става едно такова хубаво... мани, мани...
Вечерта бай Славчо решил да пробва и той... отива до плета, прави каквото прави... появава се съседа, в тъмното се белее едно дупе и той му налита...
- А аааааааа, недей така де, недей с рога, по-кротко... - се чуло от плета.
В емоционално приповдигнато състояние, породено от прочитането на природното описание от Вазов пътепис, госпожата по литература попитала класа:
- Ученици, знаете ли, кои са цветята на любовта?
Всички мълчали, само плахо от последния чин Иванчо вдигал ръка. Госпожата с притеснение го посочила:
- Кажи Иванчо, кои са според теб цветята на Любовта?
- Госпожо, тя и Марийка ги знае.
- Мушкато, Бегония и Момина сълза...