Студентката Моника разказва на по-малката си сестра:
- В моето общежитие се правят такива неща, за които никога не бих се досетила, че са възможни, ако самата не участвах в тях.
Някога в едно село пристигнал чужденец.Той попитал хората там какво може да го впечатли в това малко китно селце.Отговорили му: Еееееее там на край селото, в една схлупена къщурка има един, който с патката си троши орехи.Почудил се нашия човек, отишъл и видял един, който като хване пищова си и троши орехчетата и останал изумен.
След 30-40 години нашия човек отново минавал през същото село и попитал за трошача на орехи-"там е, там е, но вече е стар"-отговорили му.Влязъл той в къщата и какво да види- оня трошел с патката си кокосови орехи "Абе, Чиче,какви ги вършиш бе"-попитал го...
"Старост-нерадост, Синко - не виждам ги вече"