Когато дъщеря ми беше много малка ние с татко й й задаахме разни детски гатанки, но тя все неможеше да ги отгатне. И един ден за пореден път се убедих в детската оригиналност. Пак се шегувахме с нея и се смеехме, но тя като че ли се беше ядосала от това все да не може да отгатне. Тогава каза:
- Сега аз ще казвам: Мъничко, червеничко - невидимо! Що е то?
С баща й веднага заизброявахме всичко възожно червено, а тя само стоеше пред нас и много доволна не сваляше усмивка от лицето си. Тогава си признахме, че незнаем отговора, а тя гордо заяви:
- Е, как незаете? Това е домат скрит зад ъгъла!
И до днес си го припомняме и се радваме, а на тези които зададем гатанката немогат да позаят.
Влиза Иванчо при директора и казва:
- Директоре, директоре, бързо.....
- Иванчо, колко пъти съм ти казвал преди да влезнеш да почукаш на вратата, айде сега излез и го направи както трябва.
Излиза Иванчо почуква на вратата влиза и казва:
- Директоре, директоре, бързо.....
- Иванчо, колко пъти съм ти казвал преди да влезнеш да почукаш на вратата и да се избършеш след като влезнеш, айде сега излез и го направи както трябва.
Излиза Иванчо почуква на вратата, избърсва си краката влиза и казва:
- Директоре, директоре, бързо.....
- Иванчо, колко пъти съм ти казвал преди да влезнеш да почукаш на вратата, да се избършеш след като влезнеш и да ме поздравяваш с песен, айде сега излез и го направи както трябва.
Излиза Иванчо почуква на вратата, избърсва си краката влиза и казва:
- Директореее, склада ни гориииииииииии!