Четвъртък, 8 октомври 2026 | Смолян Облачно 6°
Междуселски автобус. Баба сяда зад шофьора и поръчва: - Момче, да се обадиш, когато стигнем до Попица! - Бъди спокойна, бабо! Автобусът се кламбичка час, два, три... По едно време бабата побутва шофьора: - Много ли има още до Попица? Шофьорът с ужас разбира, че е забравил. Тегли на ум една, върти волана, кара петдесет километра в обратната посока. - Ето ти бабо, Попица. Слизай! - Ама аз не съм за Попица! - ??? - Дъщеря ми каза като я наближим, да си изпия хапчето!
Разни 2,949 прегледа
Следващ →

Още вицове

По средата на зимата на реката седи рибар и лови риба. Рибата въобще не кълве, а рибарят е премръзнал като куче. До него сяда някакъв старец и започва да вади една след друга риби. - Ей, дядка, как го правиш това, бе! Аз седя два часа и не съм хванал нищо, а ти една след друга ги вадиш??!! Дядката: - Ферфея фряфва се фърфи на фофло.... - Кво, кво??!! - Хаффам фе ферфея фяфвя се фърфи на фофло фе.... - Кво приказваш, бе? Нищо не ти се разбира... Дядото с досада изплюва нещо в ръката си и крещи: - Абе, казвам ти, че червеят трябва да се държи на топло, бе. Този тип вече започна да ми лази по нервите. Всеки ден ми иска пари! Но аз вече реших да прекратя с това веднъж завинаги! - А как? - Няма повече да вземам от него пари назаем. Дъхът ти е толкова лош, че хората предпочитат да ти дишат пръднята! В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч: - Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята. Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши. Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло: - Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари? Директорът се усмихнал и отвърнал: - Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета! Иванов през детските си години мечтаеше да стане продавач. В наши дни мечтата на доцент Иванов се сбъдна.