На полицията с любов
Влизам си аз в магазина през студения сезон и съм пазарувал не повече от 5 минути. Излизам и гледам - моторизиран катаджия пише акт. Викам:
- Аре бе пич, дай си почивка.
Той мрачно продължава да пише. Викам.
- Аре бе пич, щ`ти врътна една свирка.
Онзи ожесточено лепва акта на прозореца и започва да пише нов за несменени летни гуми.
- Абе пич, ти си шибан скинар... аре бе!
Още не е приключил, лепва го на прозореца и започва нов. Този път за някаква пукнатина на прозореца. Това продължава повече от 20 минути. За всяка провокация, той започва нов фиш. Не ме е еня. Моята кола е на по-следващата пресечка. Просто мразя полицаите.
Полицай и професор пътуват в едно купе от Пловдив за Варна.
Пътуването било дълго и професорът не искал да скучае.
Решил да се позабалява и казал:
- Всички знаем колко сте тъпи вие полицаите, но за да не скучаем предлагам да си задаваме въпроси. Ако не можеш да ми отговориш, ще ми дадеш един лев, тъй като си тъп, ако не мога аз да ти отговоря, ще ти дам сто лева, понеже сам по-умен.
И така давам ти шанс ти да започнеш.
Полицаят казал:
- Защо като измериш една котка от главата до опашката е три педи, а от опашката до главата е пет педи?
- Не знам - отговорил професорът - ето ти сто лева.
Кажи сега защо е така.
- И аз не знам - отговорил полицаят - на ти един лев!