Четвъртък, 29 октомври 2026 | Смолян Облачно 6°
Не се хвалете, че Вашата жена е най-добра! Жените могат да се обидят, а мъжете да искат да проверят.
Разни 2,773 прегледа
Следващ →

Още вицове

Учен заминава на експедиция в дълбоката джунгла. Преди да тръгне чел ужасяващи разкази за местните племена и войнственият им характер, затова си накупил всякакви оръжия и наел правоспособен водач. Една вечер двамата седят пред огъня. Изведнъж от джунглата се чуват удари на там-там. Водачът казва: - Не ми харесват тия звуци. Ученият веднага вади оръжията, проверява ги, нарежда ги около себе си. Ударите по там-тамът приближвата към тях. Водачът казва: - Мдааа, хич не ми харесва тази музика. Ученият хваща пушката, заляга и започва да се оглежда. Ударите вече се чуват съвсем близо до тях. Водачът се обажда: - Много, много кофти бие този там-там. Преди да припадне от страх ученият, все пак успява да попита: - Кое му е кофтито? - Фалшиво свири, бе.... - отговаря водачът. Пожарникарят Иван стоеше и бездействаше. Банката гореше – кредитът се погасяваше. Брежнев се обажда на бай Тошо и му казва: - Искам да видя дали българите обичат Комунистическата партията, но не нагласено, а истински ли е. - Добре - казва му бай Тошо. Ела в България на гости, но се преоблечи така, че никой да не те познае и ще минем по места, които ти посочиш. Тръгват двамата из България преоблечени и Брежнев първо пожелал да отидат в завода за ножове в Нова Загора. Като пристигнали, работниците набързо скалъпили лозунг: "Най-големия нож - за любимия ни вожд". Позачудил се Брежнев и казал: - Много е двусмислено. Дай някъде другаде. Отиват в Перник в завод за павета. Отдалече се четял лозунг: "Най-голямото паве - за любимото ни БКП". Брежнев пак погледнал към Тошо многозначително. - Виж какво, я ме заведи в Лудницата в Раднево. Отиват и отдалече лудите вдигали лозунг: "Ний сме рожба на българо-съветската дружба." Не трябва да се съди за хората по приятелите им. Иначе идеалът за човек щеше да е Юда Искариотски. Един човек минава покрай един парк с баничка в ръка, и вкусно си похапва. Но по едно време от един храст се подава ръка и се чува глас: - Дай! И човекът смутено пита: - Б-б-б-баничката ли? И гласьт, отговаря: - Не, хартията.