В коридора на болницата. Жена трескаво дочаква излизащият от реанимацията лекар и го пита:
- Докторе, как е мъжът ми?
- Как да Ви кажа... не е добре. Една седмица в реанимацията. После още месец интензивни грижи у дома, трябва да му сменяте подлогата и да го къпете всеки ден, той ще бъде в безпомощно състояние. После още два месеца санаториум и още няколко месеца домашни грижи... това няма да излезе НИКАК евтино... А и той никога няма да се възстанови и няма да може да се движи.
Следва пауза, в която докторът гледа пребледнялата и мълчалива жена, след което продължава:
- Успокойте се, госпожо, шегувам се! Умря мъжът ви, почина!
- Писна ми ВЪЛКЪТ да яде козлетата - казала майката.
- Деца, ще ми отворите вратата само ако ви кажа парола "Ям люти чушки". Разбрахте ли? Аз отивам на пазар и не зная кога ще се върна. Сега заключете и не пускайте никого.
След известно време на вратата се почукало.
- Кой е? - попитали козлетата.
- Аз съм вашата майка! - казал ВЪЛКА
- Парола.
ВЪЛКЪТ не казал нищо, защото не знаел паролата и бързо избягал в гората. Той обикалял и обикалял и се чудил каква е тази парола.
- Аз знам! - казала кукумявката.
- Каква е? - попитал той.
- Ям люти чушки.
Не след дълго на вратата на козлетата се почукало отново.
- Кой е? - попитали те
- Аз съм вашата майка.
- Парола?
- Ям люти чушки.
Едно от козлетата казало:
- Да ми ядеш пишката. Ние имаме шпионка!