Срещат се двама грузинци:
- Гоги, защо си такъв омърлушен?
- Ами как защо - все същото, няма пари...
- Как така да няма? Ето погледни ме мен... Работя в един завод, правим разни дребни детайли - глътна няколко, после като се прибера - хоп в тоалетната, измия ги и ги продавам, добри пари идват. А ти къде работиш?
- В един завод за уран.
- Че какво чакаш тогава? Уранът е по-скъп от златото...
Срещат се пак след няколко дена - втория грузинец го водят под конвой.
- Въх, Гоги, какво стана?
- Какво, какво... послушах те.
- И за какво е тази полиция?
- Ами случайно пръднах и взривих половината цех.
- И сега къде те водят?
- На полигона да се изсера.
Двама мъже седели в дъблински бар, когато единият се обърнал към другия и казал:
- Виждаш ли оня приятел, ей там? Не ти ли прилича на мен?
Мъжът отишъл при своя двойник и заявил:
- Извинявай, обаче не мога да не забележа, че си приличаме като две капки вода.
- Прав си, наистина си приличаме.
- Откъде си?
- От Дъблин.
- И аз.
- На коя улица живееш?
- На Килфойл Роуд.
- На Килфойл Роуд ли? И аз живея там. На кой номер?
- Седемдесет и шест.
- На седемдесет и шест? Не вярвам на ушите си. Как се казват родителите ти?
- Джо и Кити.
- Джо и Кити. Невероятно. Моите също.
В този момент барманите се сменили.
- Нещо да се е случвало? попитал новият барман.
- Нищо отвърнал старият. А, освен че близнаците Мърфи пак са пияни.